Да Виждаш Лицето На Бога от Франсис Френджипейн Не желаеш ли по-дълбоки взаимоотношения с Бог, за да Го познаеш интимно и истински? Възлюбени, ако виждате Исус, то вие виждате самия Бог! Нека да не приемаме това за ерес. Ние можем със сигурност да видим Бог! Но първо, ние трябва да се откажем от всички други схващания за Всемогъщия, различни от това, което ни е доказано за истина в Христос. Така че, изучавай живота, поученията и делата на Исус Христос и ти ще премахнеш всяка мистерия около природата на Бог. Исус каза: “Който е видял Мен, е видял Татко” (Йн. 14:9). Коя истина може да бъде по-дълбока от тази? Всеки път когато четем за това, което Исус правеше, ние всъщност виждаме природата на Бог. Всеки път когато слушаме това, което Исус поучаваше, ние слушаме гласа на Живия Бог. Исус е образа на невидимия Баща (Евр. 1). “В Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството” (Кол. 2:9). Исус е Божият образ. Той отразяваше на земята тези неща, които виждаше Неговия Баща да върши в небето. Той повтаряше на земята това, което Татко прошепваше на Неговото сърце от небето. Виждал ли си Бог? Христовите дела са прозорци, през които чистият по сърце вижда Всемогъщия. Със сигурност, до голяма степен други ще поучават нашите души, но никой пророк или учител не превъзхожда откровението на Бог в Христос. Размишлявай за Него и ти ще съзерцаваш природата на Бог. Храни се с Неговите думи и ти ще усетиш в твоя дух реалността на Всемогъщия. “Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни в пророците, в тези последни дни Той ни говори в Своя Син…” (Евр. 1:1-2). Бог говори на пророците “много пъти и по много начини”. Всички техни мисли и думи назидават нашите души, те всички са подходящи за порицание и корекция. Но, “в тези последни дни [Бог] ни говори в Сина.” Пророците ще посочат пътя - Христос е пътя. Учителите ще изложат истината - Исус е истината. Апостолите ще прокламират живота - Исус е живота. Да, всички говорят Словото, но Синът на Бог е Словото. Поучението за Исус Христос не трябва да бъде приемано в Писанията, сякаш Той беше един от многото еднакво важни гласове използвани от Бог. Той е откровението на Бог, единствения израз на Неговата слава. Когато Христос говори, ние слушаме Бог нефилтрирано, непредубедено, открито. Благословен Чистия по Сърце Исус каза, че чистия по сърце ще види Бога. Давид написа: “Към чистия чист ще се покажеш” (2Ц. 22:27). Помислете за това! Не само, че можем наистина да познаем Бог, но Той желае да ни покаже Себе Си. Давид каза: “Ти ще се покажеш.” Колко скъпоценни са Христовите думи? На всеки, който избира да пребъдва в думите на Христос, Той обещава: “Аз…ще Му разкрия Себе Си” (Йн. 14:21). Неговото обещание не е за някое далечно време в небето, но Той желае да изпълни Своите думи тук, Сега. Ние можем да сме напълно доволни от измамната дистанция между нас и Бог, обаче Бог не е доволен. Той ни създаде да живеем в постоянен съюз с Неговото Присъствие. Чувствата за дистанция между Всемогъщия и нас е измама. В същност, Господ ни коригира не просто защото мрази греха, но защото греха ни отделя от Неговото Присъствие. Той ни обича и ни очиства, така че да можем да Го виждаме. Спомнете си, възлюбени, молитвата на Исус: “Татко, желая, където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които Си Ми дал, за да гледат Моята слава” (Йн.17:24). Толкова ли сме доволни от нашата религия, че игнорираме това обещание? Ние можем да бъдем с Него, където е и Той. Той се моли специално, да можем да гледаме Неговата слава. Той не говори само на лидерите, но на всички, които пребъдват в Неговите думи. Ерес, казваш ти? Защо, защото говорим за виждането на Божията слава? Авраам видя Неговата слава докато беше в Месопотамия. Исая я видя при реката. Езекиил, Данаил, Давид, Авакум, Соломон, Захарий и Агей, всички видяха славата на Господа. Мойсей я видя, после Аарон, Надав и Авиуд и седемдесетте старейшини на Израел. После три милиона израилтяни видяха Божията слава на планината Синай. Те следваха облака на славата през деня и бяха осветявани от огнения стълб на славата през нощта, не само веднъж, но всеки ден почти 40 години! Тези несъвършени хора видяха Божията слава и живяха за да пишат за нея! Защо трябва ти или аз да бъдем лишени от нея? Исус каза, че този, който е най-малък в Неговото царство, е по-голям от тях! Славата, която Бог показа в Стария Завет, която изчезваше от лицето на Мойсей, която изчезваше след като слезе и изпълни Соломоновия храм, която си отиде от Израел по време на свещеничеството на Илий - сега обитава постоянно в нашите духове. Славата в нас няма да изчезне, но ще се увеличава, особено когато денят на Неговото присъствие наближава! Ние ще бъде изпълнени с Неговата слава! Така че, аз питам отново, виждал ли си Божията слава? Следвал ли си славата на Господа? Изучавай Исус! Обмисляй Неговите думи и дела, защото постоянно взиращите се в Исус, ще гледат “славата на Бог в лицето на Христос” (2Кор. 4:6). Истинския Исус от Франсис Френджипейн Исус не е само наш Спасител, Той също е “автора и усъвършителя на нашата вяра” (Евр.12:2). Хвани с две ръце мисълта, че Той е “усъвършителя на нашата вяра”. Вярата, която Христос положи в теб, сега Той работи за да я усъвършенства. Това, че Христос се стреми да усъвършенства нашата вяра, е чудесна доктрина, но в действителния живот, дълбоко вътре в нас ние й се противопоставяме. Ние знаем, че за да порасне вярата, тя трябва да бъде изпитана. В нашето неверие, ние бихме ограничили “вярата” до просто съставяне на Библейски факти или до интелектуално съгласяване с нуждата ни от спасение. Христос желае да добием доверие в Него, което да може да издържа и да побеждава ужасните бури на живота. Да се натрупа библейско познание, изисква преди всичко време. Да се овладее истината, да се запази вярата, да си признаем - изисква смелост. Така че, аз се чудя, дали ние наистина познаваме Исус от Библията и това, което Той се стреми да изработи в нас? Аз си мисля, че твърде често ние желаем Спасител, който след като ни осигури вечен живот ни оставя сами, докато не дойде поредния проблем и ние отново имаме нужда от Него. Ние искаме Той да ни утешава, но никога да не ни осъжда; ние желаем да ни изцелява, без да обитава в нас. Ние искаме Святия Дух да ни помогне да постигнем “американската мечта”. Това, което имаме е Свят Дух, който вместо това се стреми да направи реална мечтата на Бог - човек живеещ според образа на Христос (Бит.1:26). И така, Божията цел не е просто да ни спаси, но да ни направи подобни на Христос. Той се стреми да ни усъвършенства, не просто да ни пази. За да се усъвършенства вярата, Бог умишлено позволява конфликти да бушуват срещу нашата душа. Аз знам, че ние обрисуваме Исус като държащ ни нежно приятел, който докато ни потупва по гърба ни успокоява с думите: “Ето, ето, всичко ще бъде наред”. Слушайте, това не е гласът на Исус, такова е говоренето на вашите майки. Благодаря на Бог за майките, но Исус се стреми да ни направи по-зрели и да престанем да бъдем такива бебета. Той иска да израснем по Неговия образ. Помнете, аз говоря сега за истинския Исус, Този, който каза: “Всичко е възможно за този, който вярва” (Мк. 9:23). Ако Исус когото следваш не те води в областта на невъзможното, ти вероятно следваш погрешният. Вижте, ние вредим на хората като им казваме: “Предай живота си на Господа и Той ще те пази от неприятности.” Това действително не е истина. Ние бихме били по-честни, ако кажем: “Дай живота си на Христос и Той ще ти даде възможност да победиш всяко бедствие.” Да, Той ще се грижи за теб, но Той прави това, не поставяйки те в инкубатор където ще си лишен от проблеми. Но Той ще те доведе до места, където ще се усъвършенстват твоите добродетели, ще се развие характера ти, ще се изгради необходимата вяра – всяко едно от тези неща, изгражда духовното убежище на един трансформиран живот. Буря, Призрак или Исус? Възползвай се от мисълта, че Исус се стреми да усъвършенства твоята вяра и че Той вероятно ще те доведе до някой невъзможен за разрешаване проблем. Рано или късно, истинският Исус ще изиска от теб да погледнеш невъзможното право в очите и да се довериш на Бог, за да се направи невъзможното. Помисли за това, когато Христос ходеше по водата (вж. Мт. 14:22-31). Първо, Исус реши да изчака докато дойде буря, за да стигне до Своите ученици ходейки по водата. Той очевидно можеше просто да отиде до другия бряг свръхестествено, без да се спира по средата на езерото. Но Той дойде при тях с определена цел - Той дойде, за да ги научи на един урок на упование. Обърнете внимание, че това беше силна буря и че Той не опитва никакъв “предварителен курс”, нито помощта на “Водоход 101”. Той не им позволи да се упражняват по локвите или да чакат зимата, така че първо да могат да вървят по замръзналата вода. Той чакаше да дойде буря, за да ги научи на ходенето по вода. Тогава, разбира се, Той не дойде през деня, когато всичко се вижда, но Той дойде през нощта. И така, Исус идва при учениците по средата на езерото, посред буря, посред нощ, за да ги научи да ходят по вода. Той не избра лесен начин – защото Той дойде, за да ги научи на упование! Помнете, аз говоря за Истинският Исус с Неговите истински ученици. Нека да добавим и това, че те вече бяха ужасени от бурята. Но техният страх се увеличи мигновено когато Го видяха, защото си помислиха, че Той беше призрак. Някой от нещата, които сме сигурни, че са демонични и “призрачни” катаклизми, са действително Господ, който раздвижва живота, за да подготви сцената за един урок на вяра. Когато се приближи, всред завихрилия се вятър, тъмнината, кипящата вода и клатушкането на кораба, Исус извика: “Съберете смелост, Аз съм, не се страхувайте!” Когато Исус дойде докато бушува твоята буря и ти каже: “Аз съм”, това е призив за вяра. Когато Той казва: “Събери смелост”, това е призив за действие. Истинската вяра винаги, до някаква степен, ще изисква смелост. Петър казва: “Господи, ако Си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата”. Това е чудесно, наистина! Тук има проницателност, не само в Исус Христос, но и във взаимоотношението на Петър с Исус. От момента в който Петър и Господ се запознаха, Бог започна да изисква от Петър да прави невъзможното. Петър неведнъж виждаше Исус да върши чудеса, а Исус неведнъж упълномощаваше Петър да върши това, което правеше пред очите му. Това е проницателността на Петър: “Ако това е наистина Господ, Той ще ми каже да направя това, което Той прави - нещо невъзможно!” Исус отговаря на Петър само с една дума: “Ела!” Чуй сега! Петър всъщност не се е канил да ходи по водата. Когато той пристъпва, той ходи върху словото: “Ела.” Това е пример за доверието, което трябва да проявяваме към Словото на Исус, в което няма лъжа. Мислите ли, че Петър е чувствал сила когато е стъпил върху водата? Аз не мисля, че той е чувствал нещо друго освен бурята около себе си. Никакво разтрисане. Никакви славни тръпки. Петър седи отстрани на клатещия се кораб, краката му висят в пенещата се вода. Взирайки се през вятъра и дъжда, той гледа в протегнатите ръце на Исус, тогава става прав във водата и започва да ходи! Обаче, Петър, гледайки на вълните, сваля очите си от Исус и започва да потъва. Разбира се Исус го спасява и веднага те са двамата в лодката. Може би ние очакваме Господ да каже: “Петре, ти го направи!” Може би Петър очакваше похвала за неговото кратко ходене по водата, но не, Исус го смъмри казвайки: “Защо се усъмни?” Аз все още говоря за познаването на истинския Исус. Ние искаме медал всеки път когато направим нещо за Бог. Хей, само двама човека в света ходеха по водата и първия смъмри втория за неверие. Какво да кажем за другите ученици, те дори не напуснаха лодката. Съжалявам, няма извинения. Христос вижда започването на нещо велико в нас и Той не иска то да бъде осквернено от гордост или себе-съжаление. Той няма да ни позволи да издигнем паметник в чест на нашето постижение. Ако това чудо на Петър беше извършено сега в Америка, за две седмици ние щяхме да имаме екскурзии, тениски и празненства посветени на постижението на деня, в който провървяхме и по водата. Но Исус няма да позволи нищо от това на Своите ученици. Той вижда предстоящата популярност на Петър и Той няма да насърчи нищо друго, освен Неговия образ в сърцето на Своя ученик. Запомнете! Божията цел е да станем подобни на Христос. Истинския Исус ще те призове да вършиш невъзможното. Това ще бъде нещо, което ти виждаш или чувстваш, че Той прави. И Той ще предложи възможността да се върши невъзможното в буря. Вяра и Смирение Предполагам, че искаш да попиташ: “Каква е разликата между вяра и самонадеяност?” Разликата е смирение. Вяра действаща със смирение, може да бъде направлявана и коригирана. Обаче, истинският въпрос за който трябва да сме загрижени, е не дали сме самонадеяни, а дали се доверяваме на истинността на Божието слово или не. Със сигурност, недоверието е далеч по-ужасен грях от самонадеяността. Това не е малко нещо, възлюбени. Недоверието в Божието слово е най-сериозният, доминиращ грях в тялото на Христос. Той стои необуздан сред нас, той е приет и толериран еднакво и от лидери и от последователи. Нашето недоверие е вътрешно заболяване в тялото на Христос и ни е направило безсилни да променим нашето общество. Понякога молитвата, ако не е смесена с радостна, очакваща, уповаваща вяра, може да бъде димна завеса за едно невярващо религиозно сърце. Има много случаи когато съм чувал опресирани християни да мърморят молитва: “О, Боже, О, Боже, О, Боже”, когато трябва да кажат: “О, дяволе, махай се в името на Исус”. Сигурен съм, че самият аз съм правил това. Вижте, има разлика между истинската вяра и символичната молитва. Вярата е горивото, което привежда в действие молитвата, но без вяра, молитвата сама по себе си е от малко значение. Аз знам, че засягам някого, но истината е, че милиони се молят ежедневно, религиозно, без вяра и няма резултати. Те пят монотонно, използват молитвени рефрени и молитвени броеници; други не използват видими помощни средства, но техните молитви са точно толкова механични е неефективни. Помислете сериозно върху това! Винаги е от значение да идваме пред Бог и да изливаме сърцата си Пред Него. Обаче, според Исус, празната и повтаряща се молитва без вяра, е без стойност. Всъщност, без вяра е невъзможно да се угоди на Бог (Евр. 11:6) и всичко, което не се прави с вяра е грях (Рим.14:23). Желаеш ли Божията сила в твоя живот? Изречи тогава силно буква по буква: Д – о – в –е – р – и - е. Ние мислим, че Божията сила е това да изпитваш мистериозни магически “тръпки”, нещо, което става извън нашата воля. Не! Силата е способността да се доверяваш на Бог, когато Той ти казва да направиш невъзможното. Някои от нас не дават десятък. Защо? “Е, защото нямам достатъчно.” Не, ти не даваш десятък, защото не се доверяваш на Божието обещание, да снабди всички твои нужди (Мал. 3:8-10). Можем ли да се доверим на Бог? Когато очите ни не виждат и ушите ни не чуват и с нашето разбиране не стигаме до никъде, можем ли все още да се доверим, че Бог е добър, че Той ще снабди, и че Той ще бъде там за нас? Това е истинския въпрос. Можем ли да се доверим на Бог в буря? Бог не ни забравя! Той търпеливо наблюдава това, което се случва в твоето сърце, когато твоите чувства и мисли не улавят Неговото присъствие. Татко гледа в тайно. Това означава, че ти не можеш да кажеш, че Той е там, но Той е. Той наблюдава твоите реакции когато, твоя свят изглежда точно обратното на това, което си очаквал. В такива моменти ти трябва да Му се довериш. Без значение дали Бог Го има или Го няма. Без значение дали Бог е добър или не е добър. Тези, които Го познават, Му се доверяват. Те ще гледат на бурите като на възможности, да извършат невъзможното. Законна Защита Франсис Френджипейн Вярата е Повече от Доктрини Преди почти две хиляди години, беше издаден един указ от съдийският престол на Бог. Той снабдява "законна" защита за църквата срещу дявола. Действително, когато Исус умря за нашите грехове, "владетелят на този свят" беше осъден. Нашите дългове бяха приковани на Христовият кръст и бяха заличени; началствата и властите бяха обезоръжени (Йн.16:11; Кол.2:13-15). Поради Исус, ние имаме законно право не само да бъдем защитени от нашия враг, но да триумфираме над него. Няма значение от коя нация си, жертвата на Христос беше толкова цялостна и съдебното решение от Бог срещу Сатана беше толкова убедително, че беше дадена божествена защита, достатъчна да покрие цялата църква в един град (вж. Откр.3:10). Христовата смърт е законната платформа, върху която църквата се издига за духовно воюване; Неговото Слово е вечният меч, който ние издигаме срещу беззаконието. Казвайки това, ние също трябва да разберем, че църквата рядко ходи в такава победа от първи век насам. Защо? Отговора е този: За да получи защитата на Христос, църквата трябва да прегърне ходатайството на Христос. Ние трябва да станем дом на молитва. Действително, църковната история започва с нейното лидерство посветено на Словото на Бог и на молитва (Деян.2:42; 6:4). Всеки ден лидерите се събирали да се молят и да служат на Господа (Деян.3:1). В тази чистота на виждане и простота на целта, църквата на Исус Христос никога не е имала по-голяма сила или способност да прави истински ученици. Тези мъже и жени разкриват чистотата на царството на Бог. Днес обаче, нашето определение за църковно лидерство включва всичко освен посвещение на Божието Слово и молитвата. От лидерите се очаква да бъдат организатори, съветници и личности с решителни характери, чийто чар може да привлича хората. В Лука 18, Исус предизвиква нашите съвременни традиции. Той пита: "Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?" (ст.8). Неговия въпрос е предупреждение за тези християни, които ще ограничат силата на Бог в края на века. Исус ни призовава да се противопоставим на дърпащите ни надолу традиции; Той ни пита като отделни личности: "Ще намеря ли вяра в теб?" Преди да отговорим, нека да отбележим, че Исус свързва "вярата" с "молитва ден и нощ" (Лк.18:7). Той не пита: "Ще намеря ли правилни доктрини в теб?" Въпроса на Господ не е съсредоточен толкова до правилното знание, колкото до правилната вяра. Това, което вярваме е важно, но това как вярваме е съдбоносно в осигуряване на помощта на Бог. Действително, снабдяването на свръхестествена помощ от Бог е точно това, което Исус посочва в притчата в Лука 18. Неговото намерение беше да покаже, че "по всяко време" ние "трябва да се молим и да не се уморяваме" (Лк.18:1). За да илюстрира качеството на вярата, която Той търси, Той придружава Своето предупреждение с притча за една вдовица, която молела коравосърдечен съдия за "законна защита" (ст.3). Въпреки че съдията в началото бил неохотен, все пак чрез нейното "непрекъснато идване" (ст.5) тя получила това, което законно било нейно. Исус завършва казвайки, че ако един неправеден съдия отговаря на настойчивостта на една вдовица, няма ли Бог да отмъсти бързо за "Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях?" Исус каза: "Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро" (вж. Лк.18:1-8). Разбиране на Забавянията на Бог Нашият Небесен Съдия няма да се бави дълго спрямо Своите избрани, но Той ще се забави. Всъщност, Божията дефиниция за "скоро" и нашата не винаги са синоними. Господ включва забавяния в Своя цялостен план. Забавянията изработват постоянство в нас. Търпението е толкова съществено за развиването на нашия характер, че Бог е склонен да забавя дори важни отговори на молитва, за да спомогне за нашето трансформиране. И така, ние не трябва да тълкуваме божествените забавяния като белези за божествено нежелание. Забавянията са средства за усъвършенстване на нашата вяра. Христос иска да намери твърдост, непреклонност в нашата вяра въпреки забавянията и пречките. Той се стреми да изгради упоритост в нас, която издържа изпита на времето, решителност, която в същност става по-силна по време на забавянията. Когато Татко вижда упоритостта като качество на нашата вяра, това толкова докосва сърцето Му, че Той дава "законна защита" за Своите хора. Отчаянието Произвежда Промяна Важно е, че Исус сравни Своите избрани с вдовица измъчвана от един враг. Образа действително е освобождаващ, защото ние имаме склонност да отнасяме героите на вярата към такива като Давид или Исус Навин -- личности, чиито успехи засенчват смиреното им начало. Но всеки от Божиите слуги има (както и вдовицата) предишен живот, който е препълнен с извинения и случаи на колебания. Погледнете вдовицата - тя имаше основателна причина да зареже всичко, но вместо това тя превъзмогна всичко. Действително, вдовицата отказа да изпусне своята голяма възможност, просто поради нейното законно обществено положение. Тя не се извини с липсата си на финанси, знание или привлекателност. Без да си даде някакво основание за неуспех, тя безсрамно постави своя случай пред съдията и го умоляваше докато получи това, което беше нейно: законна защита от нейния опонент. Как една обикновена вдовица придоби такъв силен характер? Можем да предположим, че е имало време когато под безмилостния натиск на обвинителя, тя се е отчаяла и отчаянието е работело в нейна полза. Отчаянието е Божият чук -- то събаря крепостта на страх и строшава веригите на нашите извинения. Когато отчаянието надвишава нашите страхове, прогреса започва. Днес, силата подтикваща повечето християни към по-голямо единство и молитва, не е сладостта от общението; много често това е било обвинението на врага. Ние сме в отчайващи времена. Когато става въпрос за докосване на Божието сърце, освен няколко основни истини, единството на отчаянието е по-важно, отколкото доктриналното единство. Божиите Избрани Нашата страна страда от дълбоко социално разпадане. Ако някога сме се нуждаели от Божието помазание, то това е сега -- но къде са Божиите избрани? Къде са хората, за които Данаил казва: "познават своя Бог" и "ще се укрепят и ще действат"? (Дан.11:32). Няма ли никой божествено упълномощен, който да може да повали Голиатовците на нашият век? Вероятно гледаме към погрешните места. Вероятно, просто трябва да погледнем в огледалото на нашата баня. Ако вярваш в Исус и си отчаян за Бог, ти си окачествен като Божият избран. Запомни, че в горната притча вдовицата изобразява Христовата избраница. Ние погрешно сме смятали, че Божията избраница ще бъде нападната от обвинителя, но ще страда малко от отчаяние и няма да се моли "ден и нощ". Но, това отчаяние е често самото огнище, в което божиите избраници са забравяни. Исус изобрази тази характеристика в картината с вдовицата. Той разкри средството, чрез което Неговите избрани надделяват в битката в края на века. Когато всичко е казано и направено, също е възможно тази вдовица да не е отделна личност, а група хора -- "църква вдовица" -- обединена в Христос в необичайна, отчаяна молитва за защита от нейния обвинител. Ние се нуждаем от "законната защита", която ще получим при едно национално съживление. Но това няма да дойде без непрекъсната молитва. Вие питате: "Къде е молитвата зад харизматичното обновление?" Господ говори на сърцето ми, че харизматичното обновление беше Неговия отговор на виковете на милиони молещи се майки -- жени, които отказаха да предадат децата си на наркотиците и на дявола. Наш ред е да се молим. Ние сме вдовицата, която не може да си даде повод за неуспех; Бог ще отговори на нашия вик, който трябва да е “ден и нощ”. Нека да установим себе си пред Неговия трон в полза на нашите градове и нации. Със сигурност, когато постоянстваме във вяра, Господ ще ни даде законна защита от нашият враг. Небесни Татко, прости ни за липсата на молитва и за това,че сме си давали поводи за неуспех. Господи, ние Ти благодарим за това, че ни правиш отчаяни. Помогни ни сега да надделеем, да се доберем до "законната защита", която Ти снабдяваш за нас срещу нашият обвинител. В името на Исус. Амин.